5.09.2009 г., 13:01

Почерпка

889 0 15

Когато съм проплакал, било есен.
Събота било е, като днес.
Плачът подел житейската ми песен.
Днес плача пак, за истина и чест.

Септември месец. Пети ден пореден.
В регистъра ме вписали - роден.
Богат - душевно. Материално - беден.
Такъв е днес рожденият ми ден.

Приятели и врагове дал Бог много.
Приятелите само помня аз.
Синът ми е жарта на моя огън.
Той смисъл е на всеки земен час.

Ще ви почерпя с думи. С тях умея.
"Обичайте България и знам,
че скоро по-добре ще се живее!"
Послание, вместо почерпка, ще ви дам.

Ако спечеля с тези думи сътрапезник,
то моят ден ще бъде несравним.
Тогава ще го чувствам като празник.
Стиха си свършвам простичко - Амин!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит Рожден ден със закъснение, Вальо!
    Красива е поезията ти.
    Нека е красив и животът ти
  • Вал, Честит рожден ден! Да си жив и здрав и не спирай да ни даряваш с хубави стихове. Поздрави!
  • Какво му трябва на човек, за да е щастлив?

    Може би усмивка,за да посреща новият ден и някой заради,когото си струва да се живее...
  • На патерици ама се присъединявам към трапезата!Хубав стих!Поздрав!
  • Честит рожден ден, Вальо!
    И наздраве!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...