Когато съм проплакал, било есен.
Събота било е, като днес.
Плачът подел житейската ми песен.
Днес плача пак, за истина и чест.
Септември месец. Пети ден пореден.
В регистъра ме вписали - роден.
Богат - душевно. Материално - беден.
Такъв е днес рожденият ми ден.
Приятели и врагове дал Бог много.
Приятелите само помня аз.
Синът ми е жарта на моя огън.
Той смисъл е на всеки земен час.
Ще ви почерпя с думи. С тях умея.
"Обичайте България и знам,
че скоро по-добре ще се живее!"
Послание, вместо почерпка, ще ви дам.
Ако спечеля с тези думи сътрапезник,
то моят ден ще бъде несравним.
Тогава ще го чувствам като празник.
Стиха си свършвам простичко - Амин!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Красива е поезията ти.
Нека е красив и животът ти