Безплътният дим на самотни селски комини
обрамчва леко небето накръст, като панделка.
То е бледо, толкова бледо. Почти е незримо.
Сякаш нощеска неспирно са плакали ангели.
В белия двор една дребна женица, почернена,
с треперещи пръсти тихо простира сълзите им.
По трема премръзнало сиво врабченце се мерна
и за няколко снежни секунди клъвна трохите.
В прозрачна, ледена пазва планината е скрила
две светлозелени мечти и надежди за утре...
Денят тук е безкраен, горчив, ялов, вълчи и гнил,
а в нощта зее дупка, като в покрива, дето се срути. ...