21.03.2021 г., 19:22 ч.
Почти инфарктно
Сърцето ми е с форма на юмрук
и често се обръща срещу себе си.
Почти инфарктно теб те няма тук,
почти не се намирам между белезите.
Изпъвам като струна любовта
нощта ми се превръща във балада.
На тръни стават всичките цветя
когато от мелодията страдам.
Сълзите ми са хиляди игли
пронизващи очите ми червени.
Изплача ли ги, ще ме заболи
преглътна ли ги, ще се впият в мене.
Сърцето ми се учи да брои
секундите в изтичащите нощи.
Защото теб те няма, се бои
почти инфарктно... да обича още.
© Деница Гарелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви ❤️
-
Хубаво е!
-
Ехааа,наистина въздействащо !
-
Много хубаво пишете!
-
Много хубаво!
-
Прекрасно!🙂
-
Браво!
-
Каква великолепна Поезия!!! Очарована съм, Дени, аплодирам те!💕🌈
-
Е, то не е задължително коментирането, важното е да е от сърце
-
ей, как не съм те коментирала, Деничке, а това е от книгата ти
-
О, благодаря, Сенилга, за превода!
-
Вот, такой вариант перевода получился
Сердце мое похоже на кулак,
И часто бьет оно само себя
и нет тебя почти, только инфаркт,
находишь меж рубцов себя едва-едва
Любовь моя натянута струна
и ночь не ночь, а струнная балада
шипами станут розы до утра,
когда страдать мелодия заставит.
Будто сто игл стоит в моих слезах.
и потому глаза мои пурпурны,
не выплакать от боли слез никак
только глотать, пропитываясь умброй.
сердце мое пытается считать
ночей секунды, что остались в прошлом,
страх от того, что ты уйдешь опять,
как смерть, если тебя любить мне больше. -
Удоволствието беше мое!
-
Благодаря, Сенигла
-
Как интересно!
Сердце мое похоже на кулак,
И часто бьет оно само себя -
Павче, Христо, удоволствието е мое.
-
Без думи, само аплодисменти!
-
Надникнах и ме очарова! Чудесен стих!
-
Благодаря ви и тук. Пиша, както ми идва, Иржи 😊
-
И ти като артистите, Дени, един комик, не може да изиграе драматична роля и обратно...това по повод един твой отговор на коментар, че все такива трагични ги пишеш, а тъкмо щях да попитам дали не съм пропуснала ако си написала и някое забавно?! Въпреки това харесвам и тематиката ти и перфектния изказ на стиховете ти!
-
Поетът е оголена рана, страдание и вик. Било заради самотата, раздялата или болките на другите хора.
-
Благодаря, Танче!
-
Чудесен стих, Дени!!!
-
Много мило! Благодаря!
-
Доста трудно е да се напише каквото и да е след прочита на тези магични редове. Благодаря за силната емоция!
-
АБИН, много мило!
Ако не те дразни, може на “ти” -
Смути, то и аз не обичам, ама само това пиша 😂😂
-
Принципно не харесвам стихотворения в стил "защото теб те няма", обаче тук е толкова наситено и образно, че няма как да не те грабне!
Страхотно! -
Благодаря, Окси! Знаеш, че чакам стих! 😁
-
Чудесно е, Дени!
-
Благодаря, Ели!
Благодаря на всички ви! -
Красота! Прекрасен стих, прекрасен! Браво!
-
Силве! ❤️❤️
Магьосницата си ти! -
Поетичен шедьовър е това, Дени. Оставят белези думите ти. Нямам думи, след тях. Поздравления за умението!
-
Много благодаря на всички.
За мен е удоволствие! -
Без думи... Браво!
-
Харесва ми!
-
Страхотно е! Поздравления!
-
Сладката болка, която често припознаваме като любов... а тя всъщност твърде точно обозначава липсата и.
Талантливо и истинно пишеш. -
Супер е, Дени!
-
Прекрасно е, Дени! Поздравления!
Изплача ли ги, ще ме заболи
преглътна ли ги, ще се впият в мене. -
айде сега - а ние как да мислим - слединфарктно?! "На тръни стават всичките цветя когато от мелодията страдам"! ..за "ин факти" може
-
Благодаря, Краси и Краси ❤️
Красе, откакто станах на 32, почнах да мисля за инфакти... -
Изляло се е почти инфарктно! Поздравления Маковете!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
