Почти инфарктно
Сърцето ми е с форма на юмрук
и често се обръща срещу себе си.
Почти инфарктно теб те няма тук,
почти не се намирам между белезите.
Изпъвам като струна любовта
нощта ми се превръща във балада.
На тръни стават всичките цветя
когато от мелодията страдам.
Сълзите ми са хиляди игли
пронизващи очите ми червени.
Изплача ли ги, ще ме заболи
преглътна ли ги, ще се впият в мене.
Сърцето ми се учи да брои
секундите в изтичащите нощи.
Защото теб те няма, се бои
почти инфарктно... да обича още.
© Деница Гарелова All rights reserved.
