Сърцето ми е с форма на юмрук
и често се обръща срещу себе си.
Почти инфарктно теб те няма тук,
почти не се намирам между белезите.
Изпъвам като струна любовта
нощта ми се превръща във балада.
На тръни стават всичките цветя
когато от мелодията страдам.
Сълзите ми са хиляди игли
пронизващи очите ми червени.
Изплача ли ги, ще ме заболи
преглътна ли ги, ще се впият в мене. ...