26.09.2011 г., 9:05 ч.

Почти живеех с теб, сред мъртвите 

  Поезия
1255 0 36

Почти умрях докато се разделяхме
и се стопяваха в небето птиците.
Така през зимата дори постелите
измръзваха отвън на жиците.

Почти живях и аз, сред вълците,
когато се протягах в пещерата ти.
И виех към луните ти прекършени
дълбаейки със нокти по стената.

Почти умрях от хищното докосване
на зъбите ти впити в кървите,
така докато ме прахосваше
почти живеех с теб, сред мъртвите.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??