Почти умрях докато се разделяхме
и се стопяваха в небето птиците.
Така през зимата дори постелите
измръзваха отвън на жиците.
Почти живях и аз, сред вълците,
когато се протягах в пещерата ти.
И виех към луните ти прекършени
дълбаейки със нокти по стената.
Почти умрях от хищното докосване
на зъбите ти впити в кървите,
така докато ме прахосваше
почти живеех с теб, сред мъртвите.