Sep 26, 2011, 9:05 AM

Почти живеех с теб, сред мъртвите

Poetry

1.5K 0 36

Почти умрях докато се разделяхме
и се стопяваха в небето птиците.
Така през зимата дори постелите
измръзваха отвън на жиците.

Почти живях и аз, сред вълците,
когато се протягах в пещерата ти.
И виех към луните ти прекършени
дълбаейки със нокти по стената.

Почти умрях от хищното докосване
на зъбите ти впити в кървите,
така докато ме прахосваше
почти живеех с теб, сред мъртвите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sani-ti (Таня Иванова)

прекрасно тъжно!

2011-11-01T14:49:11+02:00
swee7yy (Мария)

"Почти умрях докато се разделяхме
и се стопяваха в небето птиците."

Любимо!

2011-10-31T20:40:58+02:00
tanyavd (Татяна Борисова)

И нека този чакан син

прилича точно на тебе, тате -

като надеждите непоклатим,

силен, даже и когато плаче. Ники, как е малкото невинно същество? А мама силна ли когато той жално плаче? Поздрав!!!

2011-10-21T11:46:24+03:00
Wali (Виолета Томова)

Голяма поетеса си!!!Бъдеще и успех!!!Прочетох, че имаш и малък
син -здраве и щастие...Бъди!!! Wali/Виолета Томава/

2011-10-20T19:12:15+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Невероятно (не "почти"!

2011-10-20T18:12:44+03:00