12.02.2010 г., 0:44 ч.

Почти като на сцена... 

  Поезия » Философска
733 0 11
Часовникът въртеше без откат.
И нижеше минути по стрелките.
А вън светът бе само полумрак...
В снега топяха се следите...
Часовникът въртеше този час.
Пронизваше сърцето му тревожно.
А вън светът бе само ням...
Замлъкнал е, до невъзможност...
Часовникът простенва, не побира
във себе си изгубеното време.
Животът е една магия само,
и въртележка от непоносимо бреме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Предложения
: ??:??