Почти като на сцена...
Часовникът въртеше без откат.
И нижеше минути по стрелките.
А вън светът бе само полумрак...
В снега топяха се следите...
Часовникът въртеше този час.
Пронизваше сърцето му тревожно.
А вън светът бе само ням...
Замлъкнал е, до невъзможност...
Часовникът простенва, не побира
във себе си изгубеното време.
Животът е една магия само,
и въртележка от непоносимо бреме.
Часовникът разплисква часовете.
Назад да провърви, не смее.
Животът си е само сцена,
а маските замлъкват, онемели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
