Feb 12, 2010, 12:44 AM

Почти като на сцена...

851 0 11

Часовникът въртеше без откат.

И нижеше минути по стрелките.

А вън светът бе само полумрак...

В снега топяха се следите...

 

 

Часовникът въртеше този час.

Пронизваше сърцето му тревожно.

А вън светът бе само ням...

Замлъкнал е, до невъзможност...

 

 

Часовникът простенва, не побира

във себе си изгубеното време.

Животът е една магия само,

и въртележка от непоносимо бреме.

 

 

Часовникът разплисква часовете.

Назад да провърви, не смее.

Животът си е само сцена,

а маските замлъкват, онемели...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...