Feb 12, 2010, 12:44 AM

Почти като на сцена... 

  Poetry » Phylosophy
672 0 11

Часовникът въртеше без откат.

И нижеше минути по стрелките.

А вън светът бе само полумрак...

В снега топяха се следите...

 

 

Часовникът въртеше този час.

Пронизваше сърцето му тревожно.

А вън светът бе само ням...

Замлъкнал е, до невъзможност...

 

 

Часовникът простенва, не побира

във себе си изгубеното време.

Животът е една магия само,

и въртележка от непоносимо бреме.

 

 

Часовникът разплисква часовете.

Назад да провърви, не смее.

Животът си е само сцена,

а маските замлъкват, онемели...

 

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??