Почти приказка

Поезия » Любовна

634 0 6

Преставам
да разказвам напоително

за себе си,

да се усмихвам,

да разбирам,

да копнея.

Изпадам

в статус на летаргия,

застивам,

не въздишам,

не сънувам,

не живея.

В такова състояние

ли е изпаднала Принцесата,

преди да я целуне онзи момък?

Дали за мен,

макар след 100 години,

ще слезеш

от вълшебен облак?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

paula (Паула Петрова)

Дано слезе по-рано!

2010-02-17T23:08:45+02:00
Laska (Ласка Александрова)

2010-02-17T17:57:34+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Незнам с какво състояние е била, ама поне се е наспала.
Но пък "от сън спомен няма", така че събуждай се, момиче!

2010-02-17T14:38:05+02:00
lotos (Ирина Костова)

Дощя ми се да побягна през девет планини в десета от приказката
Хареса ми много като стих, но подобни копнежи намирам за твърде нездравословни

2010-02-17T14:13:38+02:00
Човек (Анна Станоева)

Напоследък все ме тегли към твоята страничка...

2010-02-17T14:07:37+02:00