Почти приказка

Poetry » Love

633 0 6

Преставам
да разказвам напоително

за себе си,

да се усмихвам,

да разбирам,

да копнея.

Изпадам

в статус на летаргия,

застивам,

не въздишам,

не сънувам,

не живея.

В такова състояние

ли е изпаднала Принцесата,

преди да я целуне онзи момък?

Дали за мен,

макар след 100 години,

ще слезеш

от вълшебен облак?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paula (Паула Петрова)

Дано слезе по-рано!

2010-02-17T23:08:45+02:00
Laska (Ласка Александрова)

2010-02-17T17:57:34+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Незнам с какво състояние е била, ама поне се е наспала.
Но пък "от сън спомен няма", така че събуждай се, момиче!

2010-02-17T14:38:05+02:00
lotos (Ирина Костова)

Дощя ми се да побягна през девет планини в десета от приказката
Хареса ми много като стих, но подобни копнежи намирам за твърде нездравословни

2010-02-17T14:13:38+02:00
Човек (Анна Станоева)

Напоследък все ме тегли към твоята страничка...

2010-02-17T14:07:37+02:00