Почти шотландско каре
Котката на пако де лусия е свободна.
Не хвърляй стотинки и злобни очи,
остави я на мира да прави
каквото си иска. Котките се случват
на мъже, които не са истински
и отдавна не употребяват думата
любов, но утре тя ще намери
нов пако и ще следва огъня като
в онзи филм, лишен от интелектуалност
и ще простира на въздушно въже
перушината си, перушина от
основателна самота, може и да изяде
всички шеметни глаголи, оранжади
и торти неделя в неделя,
цветята-киборги и пак да остане
гологръдо, голоръко голишарче,
любовница край шатовалон,
изхвърлена от ноемврийски врати
и декемврийски прозорци,
прегърнала комикси, табута,
вятърни мелници, навита на руло
пътека, камшик и хризантема.
И вързала тенекия на душата си,
ще задава вечния въпрос:
коя рана боли повече?
Малката, голямата, черната или
тъмночерната. И може би пак
ще избяга на планетата нибуру,
там, където котките слагат рога
на своите мъже и се сближават
с всички луди котараци.
Но ти мълчи, не разказвай за нея,
само нарисувай една зимна
картина - сняг, дисхармония, весел
снежен човек и мързелива котка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
