Понякога
е просто болка…
не се побира в теб
изтича…
рисува бавно
тихи стъпки
и плахо
с утрото
наднича…
Понякога
съвсем за малко
заглъхва по косите
в песен –
изпята е…
а вън отдавна
отеква по паважа
Есен…
и в този ден
почти случайно
покълва
в избледнели думи
не се побира в тях…
изтича –
отляво…
спомени да буди…
© Бехрин Всички права запазени