20.10.2004 г., 20:56

Под два метра пръст

Поезия

1.5K 0 5

Под два метра пръст

Когато слънцето изгрей
и всичко започва да кипи в своя ритъм,
аз потънал съм в тъма
сам съм в своята стая-
под два метра пръст в Земя.

Далеч от хорските проблеми-
сърцето спря да бие без време,
забравен на остров самота-
без любов и светлина -
под два метра пръст в Земя.

Когато завали -
чувам мокрите капки
как удрят по пръстта-
до моята спалня -покрита в паяжина.
Под два метра пръст в Земя-
обречен в самота,
никога под светлина,
никога под звезда-
Аз сънувам живота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

калчева (Елена Калчева)

И СЪНЯТ Е НАДЕЖДА И МЕЧТА... ПОЗДРАВ!

2007-07-14T13:24:52+03:00
Alyaska (Суси)

Поздрави, хареса ми!

2007-01-19T13:54:15+02:00
rex007 (Рекси Рекс)

Гениално е! Много ми хареса! Супер песимистично! Много ме кефи!

2004-10-25T17:50:01+03:00
Berckoff (Даниел Герджиков)

Много силно, много добро. Май единствения недостатък остава ритмиката.. Иначе доста силно въздейства. Определено е много добро, още веднъж го казвам.

2004-10-20T23:48:21+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Каква фантазия. Накара ме да настръхна! Добре е написано, но е доста жестоко.

2004-10-20T23:43:12+03:00