Oct 20, 2004, 8:56 PM

Под два метра пръст

  Poetry
1.5K 0 5
                                    Под два метра пръст

 Когато слънцето изгрей
и всичко започва да кипи в своя ритъм,
аз потънал съм в тъма
сам съм в своята стая-
под два метра пръст в Земя.

Далеч от хорските проблеми-
сърцето спря да бие без време,
забравен на остров самота-
без любов и светлина -
под два метра пръст в Земя.

Когато завали -
чувам мокрите капки
как удрят по пръстта-
до моята спалня -покрита в паяжина.
Под два метра пръст в Земя-
обречен в самота,
никога под светлина,
никога под звезда-
Аз сънувам живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелин Замфиров All rights reserved.

Comments

Comments

  • И СЪНЯТ Е НАДЕЖДА И МЕЧТА... ПОЗДРАВ!
  • Поздрави, хареса ми!
  • Гениално е! Много ми хареса! Супер песимистично! Много ме кефи!
  • Много силно, много добро. Май единствения недостатък остава ритмиката.. Иначе доста силно въздейства. Определено е много добро, още веднъж го казвам.
  • Каква фантазия. Накара ме да настръхна! Добре е написано, но е доста жестоко.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...