Под дъгата
Протягам ръце,
дъгата ме мами,
цветовете ѝ сякаш
се вливат във мен,
душата ли търсят,
по следите ѝ стари
или мисли потайни
във кът ограден.
Светлината обичам,
в мен да се рее
да докосва и гали
дъха ми стаен,
а после целунат,
щастлив да немее
и търси светът,
за мен отреден.
Стъпка по стъпка
вървя под дъгата,
лъчите цветисти
чезнат пред мен,
само високо
остава следата
и вътрешен свят,
красив, променен.
Февруари,2020г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
