Протягам ръце,
дъгата ме мами,
цветовете ѝ сякаш
се вливат във мен,
душата ли търсят,
по следите ѝ стари
или мисли потайни
във кът ограден.
Светлината обичам,
в мен да се рее
да докосва и гали
дъха ми стаен,
а после целунат,
щастлив да немее
и търси светът,
за мен отреден.
Стъпка по стъпка
вървя под дъгата,
лъчите цветисти
чезнат пред мен,
само високо
остава следата
и вътрешен свят,
красив, променен.
Февруари,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
