Протягам ръце,
дъгата ме мами,
цветовете ѝ сякаш
се вливат във мен,
душата ли търсят,
по следите ѝ стари
или мисли потайни
във кът ограден.
Светлината обичам,
в мен да се рее
да докосва и гали
дъха ми стаен,
а после целунат,
щастлив да немее
и търси светът,
за мен отреден.
Стъпка по стъпка
вървя под дъгата,
лъчите цветисти
чезнат пред мен,
само високо
остава следата
и вътрешен свят,
красив, променен.
Февруари,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
