Протягам ръце,
дъгата ме мами,
цветовете ѝ сякаш
се вливат във мен,
душата ли търсят,
по следите ѝ стари
или мисли потайни
във кът ограден.
Светлината обичам,
в мен да се рее
да докосва и гали
дъха ми стаен,
а после целунат,
щастлив да немее
и търси светът,
за мен отреден.
Стъпка по стъпка
вървя под дъгата,
лъчите цветисти
чезнат пред мен,
само високо
остава следата
и вътрешен свят,
красив, променен.
Февруари,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
