Под дъжда
Дъжд заваля, но някак щастливо...
Прегърнати ние вървим по брега,
капките падат в реката игриво
и ни се радват на любовта.
От близката кръчма музика чувам,
на танц те каня - отвън, под дъжда.
До мене прилепваш, сърцето усещам
и ласката топла на нежна ръка.
Поглеждам в очите ти - радостно греят,
сякаш говорят: "Любов ми дари!"
и аз подарявам с гореща целувка...
... а дъждът все така щастливо вали.
04.10.2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
