Дъжд заваля, но някак щастливо...
Прегърнати ние вървим по брега,
капките падат в реката игриво
и ни се радват на любовта.
От близката кръчма музика чувам,
на танц те каня - отвън, под дъжда.
До мене прилепваш, сърцето усещам
и ласката топла на нежна ръка.
Поглеждам в очите ти - радостно греят,
сякаш говорят: "Любов ми дари!"
и аз подарявам с гореща целувка...
... а дъждът все така щастливо вали.
04.10.2011 г.
© Валентин Добрев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
