7.07.2009 г., 15:00

Под Космическото Отгоре

1.4K 0 11

Космическото звездно отгоре.

Тихият вятър между пейките.

Усещането на главата и тялото,

 че си в нещо

чудесно.

И напълно отчаяно...

Любовта към малкото всичко,

родено от друго малко всичко

преди време...

В такива дни се сещаш за себе си.

Pall Мall са ми силни

и винаги са ми били силни.

Сутрините са ми силни.

Преди не бяха.

 

Клаксонното отричане,

вричане в пътя...

Премазващото,

гладно, сутрешно

стържещо асфалта,

незачитащото

мачкане на

хора,

кучета, котки, пеперуди,  незнание,  вяра,  наивност,

любов, слепота,  шум в ушите, трудноподвижност, плахост, церебрална парализа, мечта (за приятели),

тревожност, грях, признаване на грях, освободеност,

неосвободеност, външна грозота, вътрешна несигурност,

мачкането на чувства, сриването на векове,

присмиване,

незачитане на свободната воля да изразиш себе си,

защото Ти си единствен и това е най-важно...

СВОБОДАТА!

 

Тъжният, опиращ се калник на деня в

душата на тази дума...

Недотам тревната, а напротив

асфалтирана на места (...weather.bg...),

кървяща почва на всичкото , което съм ТИ.

Безобразното УБИВАНЕ И УМИРАНЕ...

 

Безобразното рекламиране на живот,

за който са ти необходими мангизи за sms-и,

за карти, за банки, бланки, университети , уроци,  преподаватели,

лъжи, грим, наркотици, изходи от затвори,

секс магазини,  кукли (Барби),

кока (кола), трева, (приятели),  бира,  вафли, психолози,  Библия, свещи,

ВЯРА...

Това ми е силно!

 

Космическото звездно Отгоре.

Тихият вятър между пейките.

Усещането на главата и тялото,

че си в най-чудесното нещо.

Прилича на пълното отчаяние...

Любовта към малкото всичко,

родено от друго малко...

 

Спомняш ли си за

себе си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...