Под маската
Под маската ми има само трупове,
увити във чаршафи на любовници.
Отглеждам си Голгота в цирков купол
и с всеки номер ставам по-виновна.
И клоуните си тръгват камуфлирани...
гротескни роби в роби на апостоли.
ВечЕрите завършват със умиране...
Кого спасиха Страстите ми, Господи!?
Продавам се на дребно. Като вярата...
Но кой въобще купува ореоли
и кръстове, разсъхнати от старост...
Спасител ми е само тази роля.
И нося свойта маска на живееща,
а вътре ме прояждат въпросителни.
В ядрото ми е кухо. И се смея...
А в чувствата ми никнат паразити.
Под маската ми има само кратер,
изровена от тъпкане арена
за Принцове с души на непознати...
Под маската ме няма само мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
