Под маската

Poetry » Other

3K 0 39

Под маската ми има само трупове,

увити във чаршафи на любовници.

Отглеждам си Голгота в цирков купол

и с всеки номер ставам по-виновна.

И клоуните си тръгват камуфлирани...

гротескни роби в роби на апостоли.

ВечЕрите завършват със умиране...

Кого спасиха Страстите ми, Господи!?

Продавам се на дребно. Като вярата...

Но кой въобще купува ореоли

и кръстове, разсъхнати от старост...

Спасител ми е само тази роля.

И нося свойта маска на живееща,

а вътре ме прояждат въпросителни.

В ядрото ми е кухо. И се смея...

А в чувствата ми никнат паразити.

Под маската ми има само кратер,

изровена от тъпкане арена

за Принцове с души на непознати...

Под маската ме няма само мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

robert (Роберт Кулиани)

!!!

2009-08-07T22:50:44+03:00
WhiteHart (Йордан Илиев)

Пишеш страхотно!
Поздрави

2009-05-19T15:23:45+03:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Грабва!

Под маската ми има само трупове,
увити във чаршафи на любовници.
Отглеждам си Голгота в цирков купол
и с всеки номер ставам по-виновна.

И е адски лично.Позволяваш ни да видим зад маската ти.Всеки има такава за пред света и за пред самия себе си,но много малко от нас имат смелостта да се покажат за малко без нея,някои дори не знаят за съществуването й.
Харесва ми и финала.

Под маската ме няма само мене.

2008-02-11T11:35:48+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Аплодисменти!

2008-01-05T14:02:08+02:00
kohrida (Даниела)

Жесток финал! Поздравления!

2008-01-04T20:11:42+02:00