Под полумесеца на любовта
Издъхва лебедът на любовта сред дюните на залеза
и шията му призрачна е моста към финеса на звездите...
Кажи ми още ли сънуваш ехото прокажено от разказа
на онзи скитник, умиращ сам пред сала на мечтите.
Във възел гордиев душата стегната неистово се мята.
Проклинат устните ти примката болезнена на световете.
Вулканите мистични на изгреви безбройни в миг помятат
и сива пепел стеле се над гладните за бъдеще полета.
Сега си своята проекция, обречена на вечно минало, Поете.
Затрупан с изумрудени лъчи, родени от стоновете на патина.
Редиш задъханите от картечните дихания износени куплети.
Обрекъл верността си на най-несвършващата и студена зима...
Вървиш сред разкривени от прокълнатото настояще равнини.
Недей да спираш, а с раздрани от съмнението си нозе стигни
безсмисленото и бленувано от ордите безбройни Елдорадо.
Вселената бездушна прекосил, хвърли в пастта на бездната
родилната си радост!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Има любов, стигаща до звездите и недосегаем сал на мечтите за нея. И душа в неразкъсваема примка, на поет, обречен на безкрайната зима, запътен с раздирани от съмнение нозе през пустата вселена към своето Елдорадо, за да роди стиха си в бездната! В стихотворението се чувства тътена от вулканичната дейност на поетичната душевност, огласяващ вселенските пространства между застиналото минало, прокълнато настояще и изпепеленото бъдеще! Мощна тектоника, която сякаш отнема всяка надежда извън поезията!
-
"Сега си своята проекция, обречена на вечно минало, Поете.
Затрупан с изумрудени лъчи, родени от стоновете на патина.
Редиш задъханите от картечните дихания износени куплети.
Обрекъл верността си на най-несвършващата и студена зима... "
Поздравления за силната творба, Младене! -
Много ми хареса!
-
Много образна изповед..., и пак ни споходи зимата - ще я запомним като "априлската зима"..., "Изгубихме се, удавени от световните проблеми."
-
Всяко начало има свой край. В тези две гранични състояния на живота почувствах душевни терзания, обреченост, сила на духа, обич към любовта, жажда за живот! И не случайно най-чистата и невинна радост е пренесена в началото на края! Поздравления за прекрасния стих!
-
Прочетох го два пъти, дано съм разбрала правилно, защото всеки творец сам знае какво казва, а ние интерпретираме. Когато стигнеш там, където всички искат...а няма смисъл.
-
"Обрекъл верността си на най-несвършващата и студена зима... " Бъди благословен, Поете, "с раздрани от съмнението си нозе..." Поздравления, емоционален и въздействащ стих!
-
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Насладата обаче е огромна.
Благодаря ти!