Държавата е в крайна изнемога.
Народът ни – пропукана съдинка!
Уж равни сме пред погледа на Бога,
а дрънкат ни последните стотинки!
Страната ни – за всички най-красива –
от лъжедепутати е терзана,
и никъде не виждам перспектива
в гноящата от скрупулите рана!
За майките ни, с пенсия оскъдна,
за къшея от черния симид
изчезнала надеждата е бъдна.
Знам, гладният е лесен индивид.
За болните леглата не достигат.
Пандемията – бичът ни е Божи,
а лозунги в билбордове въздигат
жестоки политически велможи.
Броят ни от кампания на кампания
в проценти – по бездушен протокол,
и само ни подхвърлят подаяния,
а вместо единение – разкол.
Аман от политическата клика!
Порокът на убийците голям е!
И иде ми: „Свобòда!” да извикам
под знамето на Ботев и на Даме!
07.04.2021 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени