Павче (Павлина)
19 31
16.11.2021 г., 13:15 ч.

Под ръба на небето 

  Поезия
836 2 9

Аз съм тук – на единия край на морето.

Срещу мен хоризонтът блести.

Над косите ми синият ръб на небето

под горещото слънце виси.

 

Идвам сутрин на плажа и бързам да хвана

тази лятна искряща зора.

И попила с очите си морската пяна,

да поплувам напред, към деня.

 

Да лежа. Да мълча в самота светлокоса.

А пък времето в мене да спре

и мигът чак до утре все още да носи

аромат на горещо море.

 

После душ и в деня обичайно поемам.

Срещи, работа, шум, суета...

Но край мен ще витае през цялото време

на уханното лято солта.

 

А по мрак ще се върна на плажа да видя

как се сливат и бряг, и море,

и когато денят уморен си отиде –

как нощта неусетно расте.

 

Аз съм тук и лежа под ръба на небето.

Свети тънка, изящна луна...

Само сутрин и вечер се срещам с поета,

който в мене мълчи през деня. 

© Павлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??