Под ръба на небето
Аз съм тук – на единия край на морето.
Срещу мен хоризонтът блести.
Над косите ми синият ръб на небето
под горещото слънце виси.
Идвам сутрин на плажа и бързам да хвана
тази лятна искряща зора.
И попила с очите си морската пяна,
да поплувам напред, към деня.
Да лежа. Да мълча в самота светлокоса.
А пък времето в мене да спре
и мигът чак до утре все още да носи
аромат на горещо море.
После душ и в деня обичайно поемам.
Срещи, работа, шум, суета...
Но край мен ще витае през цялото време
на уханното лято солта.
А по мрак ще се върна на плажа да видя
как се сливат и бряг, и море,
и когато денят уморен си отиде –
как нощта неусетно расте.
Аз съм тук и лежа под ръба на небето.
Свети тънка, изящна луна...
Само сутрин и вечер се срещам с поета,
който в мене мълчи през деня.
© Павлина All rights reserved.
