ПОД СЛЪНЦЕТО, НАТЕГНАТО ДО ВЗРИВ

... в неделята какво да сторя друго, освен да пия бира или две,

за здравето на моята съпруга! – родила ми прекрасни синове,

за светлата им памет – на роднини, поели из незнайни далнини,

за своите отминали години, за идещите – тъй неясни! – дни,

за всички отлетели вдън любови – прекрасен и несъстоял се сън,

защо ли в тях душата ми се рови? – със трън да влача, ще вършея трън,

за тръгнали през Нищото авери, които там – Отвъд, ме питат в стих:

– Кажи защо си още жив, Валери? – и ми нагарча укорът им тих,

и си търкалям пепелната пита – под слънцето, натегнато до взрив! –

в неделя мене просто ме връхлита убийственият ужас – да съм жив.