Под слънцето, натегнато до взрив
ПОД СЛЪНЦЕТО, НАТЕГНАТО ДО ВЗРИВ
... в неделята какво да сторя друго, освен да пия бира или две,
за здравето на моята съпруга! – родила ми прекрасни синове,
за светлата им памет – на роднини, поели из незнайни далнини,
за своите отминали години, за идещите – тъй неясни! – дни,
за всички отлетели вдън любови – прекрасен и несъстоял се сън,
защо ли в тях душата ми се рови? – със трън да влача, ще вършея трън,
за тръгнали през Нищото авери, които там – Отвъд, ме питат в стих:
– Кажи защо си още жив, Валери? – и ми нагарча укорът им тих,
и си търкалям пепелната пита – под слънцето, натегнато до взрив! –
в неделя мене просто ме връхлита убийственият ужас – да съм жив.
© Валери Станков All rights reserved.
