21.03.2023 г., 9:43 ч.

Под тополите на детството 

  Поезия
663 13 10

Готов съм днес докрай да се разкая,

че цял живот останах без вина.

Заключеник на прежълтяла стая,

жадуваща за малко светлина.

 

Навярно никога не ще узная

щастлив ли щях да бъда друг.

И нека си остане просто тайна -

от вятъра недоизречен звук.

 

Тополите на детството стаени

шумят в заглъхващата ми душа.

Покрай реката стара наредени

до спомена от възраст оглушал.

 

Детето само нека да ме гледа

от ъгъла на времето с очи,

учудени от дългата безреда

в живота недовършен и горчив.

 

Не се наемам себе си да съдя -

магьосник ли ме тихо подмени,

но днес не мога минало да бъда,

ни бъдеще, което да кълни.

 

Тъй сепнат, разпнат ще остана

на калдъръма сред неравните стени,

тревисто стръкче никнало от рана,

не стигнало до звездни висини.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Навярно никога не ще узная
    щастлив ли щях да бъда друг"

    Без тайните животът ни сивее
    и вятър житейски разнася въпроси.
    А отговорите - в сгрешено уравнение,
    което ни поднася Господ косвено...

    Поздравления и от мен!
  • Затрогващо и силно.
  • Красива, истинска поезия!
    Поздрав!
  • Много силно!
  • Силен и докостваш стих!Приятелю!
  • Всички ние не спираме да желаем още и още от живота! Прекрасен стих, една равносметка, поглед назад "от ъгъла на времето". Поздравления!
  • Прекрасен стих, Младен, пропит с толкова дълбоки чувства. По стълбицата на живота си се изкачил на най - високото стъпало и си оставил толкова хубава поезия, която може да вдъхнови човек и да тръгне с плахи стъпки по твоя път. Всеки ред драска по душевните струни. Насладих се и те поздравявам!
  • Отекват думите ти. Много силно!!!
    Поздравявам те!
  • „Не се наемам себе си да съдя -
    магьосник ли ме тихо подмени,
    но днес не мога минало да бъда,
    ни бъдеще, което да кълни.“
    Не се съдѝ сам, приятелю! Има кой да ни съди! Миналото от дете те е направило зрящ, устремен към себепознание и познание човек! Променяш в хода на живота си света с мъдра поезия. Финалът е доказателство за стремление. Та кой достига висините? Те растат непрекъснато заедно с нас пред нас! Поздравление за стихотворението! Честита пролет и честит Международен ден на поезията! Продължавай да бъдеш вдъхновен, защото думите имат невероятна сила да изцеляват и да възраждат.
  • По тъмните пътеки на живота преминаваш сам, както и всички ние. Не знаем, какво ще ни сполети и с какво трябва да се справим, понякога е пряко силите ни. Но бъди сигурен, че няма да останеш незабелязан, защото вече си достигнал до неподозирани висини. Детето в теб се е издигнало отдъд границите на този свят!
    Поздравления! Честита пролет и още повече вдъхновение!
Предложения
: ??:??