1.05.2024 г., 19:38

Под звездите

557 0 0

Студена е нощта,

обгръща ме с тъмното си було,

пълна тишина,

страшна е пустошта.

Окована във веригите си бягам

нагоре към издигнатата зелена ливада,

отново теб да чакам.

Под звездите лягам,

когато студът се врязва в мен,

ръцете ми отново стават лед.

Усещам самотата,

сливам се с природата

и в един момент, незабелязала,

отново сърцето ми съм прерязала,

ала не с плач посрещам раните дълбоки,

а с лека усмивка впивам сълзите си жестоки.

Под звездите мога цял живот да чакам,

докато не започна отново към теб да бягам.

Ала те са толкова вълшебни,

с блясъка си изпълват душата ми,

вече непотребна, прашна, застояла,

в скръб утаяла.

С една черна роза, впита в гърдите ми,

прерязващи тялото ми бодлите ѝ,

стоя под звездите

и не чакам утрото, а теб -

дори всичко да е станало неразтопим лед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...