Студена е нощта,
обгръща ме с тъмното си було,
пълна тишина,
страшна е пустошта.
Окована във веригите си бягам
нагоре към издигнатата зелена ливада,
отново теб да чакам.
Под звездите лягам,
когато студът се врязва в мен,
ръцете ми отново стават лед.
Усещам самотата,
сливам се с природата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up