Подарих ти целувка от Ада,
дадох ти чаша, пълна с отрова.
Болката ще ти е за награда,
на душата ти сложих окови.
Настаних се в сърцето неканена
и обсебих те - взех ти покоя.
Аз обгърнах те с огнени пламъци,
във палачка превърнах се твоя.
Дните, нощите – всичко отнех ти.
Мисли, спомени?! Минало няма.
От изгаряща лудост обзети,
в тази бездна потъваме двама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация