Подарих ти целувка от Ада
Подарих ти целувка от Ада,
дадох ти чаша, пълна с отрова.
Болката ще ти е за награда,
на душата ти сложих окови.
Настаних се в сърцето неканена
и обсебих те - взех ти покоя.
Аз обгърнах те с огнени пламъци,
във палачка превърнах се твоя.
Дните, нощите – всичко отнех ти.
Мисли, спомени?! Минало няма.
От изгаряща лудост обзети,
в тази бездна потъваме двама.
Намразù ме – аз тебе не мога,
отречи се от мен – аз съм вещица.
Забравù ме, избягай от огъня,
оставù ме сама да съм грешница.
Трябваше да се скриеш далече -
нося само сълзи и нерадост.
Но сега си за вечност обречен
с тази моя целувка от Ада.
© Люба Георева All rights reserved.
