14.02.2011 г., 9:02

Подаръкът на Любовта

980 0 4

“Люби ме като вихрен тигър”, прошепна пламенно в нощта.

В нощта безумна и незабравима.

В нощта, в която аз открих страстта.

А зъбите ти - във врата ми.

И ноктите до кокал във гърба.

Без малко силно да завия.

Едва успях да се сдържа...

И сладка е кръвта солена,

потта и цялото ти същество.

Бедрата ти ме всмукват във безкрая.

И аз съм конник, сред мечти летя.

Диханието ти се учестява

и с вик обагряш вечерта.

Сърцата ни лудешки бият.

В небето се роди звезда.

Очите ти сияят в мрака.

Като вампирче ме целуваш по врата.

Облизваш устни и накрая

прегръщаш моята душа.

И цяла нощ препускахме из небесата.

Слънцата оди пееха за нас,

Ти въплъщение си на мечтата.

Във мене ще живееш

до сетния ми час.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явление Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...