Patrizzia (Надежда Ангелова)
2253 18482
3.05.2023 г., 9:02 ч.  

Подгизнало 

  Поезия » Философска
257 6 10

Тази нощ до зори шумоляха среднощните твари,
тъжен вятър – навярно от мъка в клонака запял,
викна дъжд и вратата небесна гръмовно удари,
и съня ми пропъди от клепките морни без жал.

 

А когато не спя в мен се лута ту тиха, ту шумна,
мойта лудост. За нея не зная ни биле, ни лек,
чак додето светкавици в стаята огнени лумнат
и подгизнали стихове тръгнат по пътя нелек,

 

който води от горки, дъждовни сълзи, чак до мене,
там, където напразно и дълго от всички се крих,
нощна птица с гласа ми до съмнало тихичко стене
и прегръща зората подгизнал до костите стих.

 

А на двора ми плодчета връзва отново череша,
тънки клонки протяга доволна от нощния сън,
аз съня си разрошен напразно гримирам и реша,
после махвам с ръка и отлитам с пчелите... Навън.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??