25.10.2019 г., 7:52  

Подхожда ми

1.4K 2 6

Така желал бих в снежно-зимен ден

с милувка да събудя нежна роза!

Да се стопи жестокостта родена в мен,

в поезия да се превърне всяка проза!

 

И като утрото, в сребриста сивота

да се роди отново слънчевото злато! 

Душата ми тъй пълна с празнота

Да стигне бряг в житейското ми блато!

 

Да се изправя тъй - отново обновен

далеч от грозната, от страшната угроза

да бъда тъй-далеч от себе си, от мен,

и да се чувствам все по-стар и все по-грозен!

 

Не се предавам!

Аз ще продължа напред!

И пред очите ми ще бъде тази роза!

 

Съдбата си създавам!

На Поет не му подхожда да е черноглед! Подхожда му да бъде пъстро-розов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
    Поздрав!
  • Благодаря Ви за хубавите думи Приятели!
    Но нека още веднъж да благодарим на Художничката за великолепната и вдъхновяваща картина!
    Съвършенството е просто!
  • Прекрасно е, когато успеем да създадем съдбата си в пъстро-розови нюанси и аромат на роза! Тогава и мрачните по-безболезнено избледняват! Поздрави за хубавия стих!
  • Хареса ми, Ангеле!
  • Трогната съм, Ангел, че моята скромна рисунка е вдъхновила толкова красиво стихотворение.🌹
    Благодаря и аз за прекрасното вдъхновение "Съдбата си създавам!
    На Поет не му подхожда да е черноглед! Подхожда му да бъде пъстро-розов!"
    Да, така е. За жалост понякога животът ни прави черногледи и използваме поезията за отдушник. Обаче призванието на един поет е да показва красотата там, където другите не я виждат. Красотата ще спаси света - това е моето верую!🌹

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...