Подхожда ми в ръка да нося роза!
Така желал бих в снежно-зимен ден
с милувка да събудя нежна роза!
Да се стопи жестокостта родена в мен,
в поезия да се превърне всяка проза!
И като утрото, в сребриста сивота
да се роди отново слънчевото злато!
Душата ми тъй пълна с празнота
Да стигне бряг в житейското ми блато!
Да се изправя тъй - отново обновен
далеч от грозната, от страшната угроза
да бъда тъй-далеч от себе си, от мен,
и да се чувствам все по-стар и все по-грозен!
Не се предавам!
Аз ще продължа напред!
И пред очите ми ще бъде тази роза!
Съдбата си създавам!
На Поет не му подхожда да е черноглед! Подхожда му да бъде пъстро-розов!
© Ангел Милев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви за хубавите думи Приятели!
Но нека още веднъж да благодарим на Художничката за великолепната и вдъхновяваща картина!
Съвършенството е просто! -
Прекрасно е, когато успеем да създадем съдбата си в пъстро-розови нюанси и аромат на роза! Тогава и мрачните по-безболезнено избледняват! Поздрави за хубавия стих!
-
Хареса ми, Ангеле!
-
Трогната съм, Ангел, че моята скромна рисунка е вдъхновила толкова красиво стихотворение.🌹
Благодаря и аз за прекрасното вдъхновение "Съдбата си създавам!
На Поет не му подхожда да е черноглед! Подхожда му да бъде пъстро-розов!"
Да, така е. За жалост понякога животът ни прави черногледи и използваме поезията за отдушник. Обаче призванието на един поет е да показва красотата там, където другите не я виждат. Красотата ще спаси света - това е моето верую!🌹 -
Понякога е черноглед, понякога е пъстро - розов, тъй както и светът красив, понякога е твърде грозен... Поетично тегло
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!