Подир облаците
Подир облаците
Тихо стéна като път самотен,
останал след дъждовен ден,
създадох си аз спомен воден,
целувайки дъжда студен.
Облаците се пресичаха
в кръстопътища далечни.
Над мене те подтичваха,
следвайки посоки вечни.
Аз стоя навън и стéна
за теб и твоята далечност.
Но дали и ти си преродена
от дъждовната ни течност?
Завява хлад. И вятър тих
занесе облаците надалече.
„върви след тях” прошепнах ти
И стéна -
няма да те видя вече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
