Подир облаците
Тихо стéна като път самотен,
останал след дъждовен ден,
създадох си аз спомен воден,
целувайки дъжда студен.
Облаците се пресичаха
в кръстопътища далечни.
Над мене те подтичваха,
следвайки посоки вечни.
Аз стоя навън и стéна
за теб и твоята далечност.
Но дали и ти си преродена
от дъждовната ни течност?
Завява хлад. И вятър тих
занесе облаците надалече.
„върви след тях” прошепнах ти
И стéна -
няма да те видя вече.
© Християн All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
