Подострено
Блъскат се думите,
хукват, потичат -
сипей по стръмното,
крясък и тичане,
лоша поличба,
зов за обичане -
нижат си стъклено
броениците,
късат се, режат,
бодат като шипове,
тромави, грешни,
изплюти през хрипове,
слаби от немощ
и зли от омраза.
Стига! До тук!
Ако ще е зараза,
нека с мъдрост да бъде
подострено жилото.
Останалото е... скука.
И не си заслужава
мастилото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
