Блъскат се думите,
хукват, потичат -
сипей по стръмното,
крясък и тичане,
лоша поличба,
зов за обичане -
нижат си стъклено
броениците,
късат се, режат,
бодат като шипове,
тромави, грешни,
изплюти през хрипове,
слаби от немощ
и зли от омраза.
Стига! До тук!
Ако ще е зараза,
нека с мъдрост да бъде
подострено жилото.
Останалото е... скука.
И не си заслужава
мастилото.
© Христина Мачикян All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
