22.05.2014 г., 17:53

Подранило жертвоприношение

701 0 10

-

 


Празник е, а моят дом е сив.
Пази го светец, но неуспешно.
Даже по сърдечния курсив
има белег от печатна грешка.

Той залага клопки в моя свят.
Думи ми изпраща - все наивни -
в някой град, под залез непознат
и осъмва в звездната му пивница.

Трепне ли клепач под първи лъч
вдига с мен неистинско ”наздраве”.
Зная си късмета – на калъч.
Без успех е всеки казус правен.

Тази дан е със произход стар.
Няма даже спомен от жарава.
Пролетни треви, под мек хастар
чувствата бездомни приютяват.

Празник ли? – за дните ми коляч
(бедни и в безплодие притихнали).
Ножа точи за агнец по здрач –
непрочетените мои стихове.

 

 

-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Краси, Вальо, Надя!
    Спокойна вечер!
  • Каквото и да кажа ще е излишно.Просто бях тук насладих се и съпреживях.
  • "Той залага клопки в моя свят.
    Думи ми изпраща - все наивни -
    в някой град, под залез непознат
    и осъмва в звездната му пивница."

    Красиво пишеш! Надявам се меланхолията да е била краткотрайна.
    .
  • Особено настроение - особен стих!
    И аз се почувствах особено!
  • Ако знаеш къде отиваш, и имаш нужната подготовка - не чак толкова.

    Питателното винаги е обаятелно, но не съм сигурна за обратното.

    Усмихнатия? - винаги бъди, Донър...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...