May 22, 2014, 5:53 PM

Подранило жертвоприношение

  Poetry » Other
699 0 10

-

 


Празник е, а моят дом е сив.
Пази го светец, но неуспешно.
Даже по сърдечния курсив
има белег от печатна грешка.

Той залага клопки в моя свят.
Думи ми изпраща - все наивни -
в някой град, под залез непознат
и осъмва в звездната му пивница.

Трепне ли клепач под първи лъч
вдига с мен неистинско ”наздраве”.
Зная си късмета – на калъч.
Без успех е всеки казус правен.

Тази дан е със произход стар.
Няма даже спомен от жарава.
Пролетни треви, под мек хастар
чувствата бездомни приютяват.

Празник ли? – за дните ми коляч
(бедни и в безплодие притихнали).
Ножа точи за агнец по здрач –
непрочетените мои стихове.

 

 

-

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Краси, Вальо, Надя!
    Спокойна вечер!
  • Каквото и да кажа ще е излишно.Просто бях тук насладих се и съпреживях.
  • "Той залага клопки в моя свят.
    Думи ми изпраща - все наивни -
    в някой град, под залез непознат
    и осъмва в звездната му пивница."

    Красиво пишеш! Надявам се меланхолията да е била краткотрайна.
    .
  • Особено настроение - особен стих!
    И аз се почувствах особено!
  • Ако знаеш къде отиваш, и имаш нужната подготовка - не чак толкова.

    Питателното винаги е обаятелно, но не съм сигурна за обратното.

    Усмихнатия? - винаги бъди, Донър...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...