Подшушнато на свечеряване
ПОДШУШНАТО НА СВЕЧЕРЯВАНЕ
Дорде ухае здрачът на липи
и пазвата му зрее – пълнолунна,
и звездно мляко в извора кипи,
ела при мене и ще те целуна.
Ще ти постеля кърпа от тензух,
погача ще разчупя и прекръстя –
во имя на отца, сина и дух.
Дано за тази обич не е късно.
Ще топнем залък в купичка шарлан,
с червен пипер и сминдух – едро смлени.
Подир страха – от чувства попилян,
за пленници страстта ли ще ни вземе?
В полята с окъснял салеп и мак
защо ли еднодневките танцуват?
Дарил ли ги е Бог и тях със знак,
че имат орис – вечно да пътуват?
Да се прераждат сутрин в светлина,
да пият сок и цвят от мойте вени.
Щом златни нишки изпреде денят,
да се завръщаш винаги при мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
