Подшушнато на свечеряване
ПОДШУШНАТО НА СВЕЧЕРЯВАНЕ
Дорде ухае здрачът на липи
и пазвата му зрее – пълнолунна,
и звездно мляко в извора кипи,
ела при мене и ще те целуна.
Ще ти постеля кърпа от тензух,
погача ще разчупя и прекръстя –
во имя на отца, сина и дух.
Дано за тази обич не е късно.
Ще топнем залък в купичка шарлан,
с червен пипер и сминдух – едро смлени.
Подир страха – от чувства попилян,
за пленници страстта ли ще ни вземе?
В полята с окъснял салеп и мак
защо ли еднодневките танцуват?
Дарил ли ги е Бог и тях със знак,
че имат орис – вечно да пътуват?
Да се прераждат сутрин в светлина,
да пият сок и цвят от мойте вени.
Щом златни нишки изпреде денят,
да се завръщаш винаги при мене.
© Валентина Йотова All rights reserved.
