Подслушах звездите, а те си шептяха
Подслушах звездите, а те си шептяха:
"С радара невидим тя нека го търси".
Сетивата си моля - дано го открият,
и дните ми в бяло да бъдат обвити.
Уви, и от сергия в пазара по-пълен е
с чувства бутикът на моята същност.
Но пак се надявам и търся все онзи -
купувач на надежди, без лъскава външност.
Красиво, на тебe наречено, ще е бижуто,
полегнало дълбоко в гърдите ми.
С радар невидим аз ще те потърся...
Намеря ли те, ще свържем съдбите си.
Обострени от жаждата са сетивата мои.
Когато и ти ме откриеш за себе си,
"крадец на обич" ще те нарека. И от бутика
сама ще предложа душата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
