19.12.2009 г., 14:43 ч.

Подслушано от птиците 

  Поезия » Бели стихове
413 0 3

''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -

за да ви кажа всъщност, че умирам от любов:

на този свят, макар и лош, останах длъжна.

Повече надежда, ласки повече,

усмивки без сълза и стон,

вий давайте и дайте всичко,

преди да паднете в екстаза на смъртта.''

Те пееха, а аз ги слушах,

стоях тъй дълго, че сърцето -

бяла роза в мен

порозовя.

Сега е толкова красиво и не мога да го спра.

''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -

за да ви кажа, че умирам от любов:

на този свят, макар и лош - оставам длъжна...''

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??