Dec 19, 2009, 2:43 PM

Подслушано от птиците

603 0 3

''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -

за да ви кажа всъщност, че умирам от любов:

на този свят, макар и лош, останах длъжна.

Повече надежда, ласки повече,

усмивки без сълза и стон,

вий давайте и дайте всичко,

преди да паднете в екстаза на смъртта.''

Те пееха, а аз ги слушах,

стоях тъй дълго, че сърцето -

бяла роза в мен

порозовя.

Сега е толкова красиво и не мога да го спра.

''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -

за да ви кажа, че умирам от любов:

на този свят, макар и лош - оставам длъжна...''

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...