Dec 19, 2009, 2:43 PM

Подслушано от птиците 

  Poetry » White poetry
475 0 3
''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -
за да ви кажа всъщност, че умирам от любов:
на този свят, макар и лош, останах длъжна.
Повече надежда, ласки повече,
усмивки без сълза и стон,
вий давайте и дайте всичко,
преди да паднете в екстаза на смъртта.''
Те пееха, а аз ги слушах,
стоях тъй дълго, че сърцето -
бяла роза в мен
порозовя.
Сега е толкова красиво и не мога да го спра. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Random works
: ??:??