Подслушано от птиците

19 дек. 2009 г., 14:43

Поэзия » Белые стихи

419 0 3

''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -

за да ви кажа всъщност, че умирам от любов:

на този свят, макар и лош, останах длъжна.

Повече надежда, ласки повече,

усмивки без сълза и стон,

вий давайте и дайте всичко,

преди да паднете в екстаза на смъртта.''

Те пееха, а аз ги слушах,

стоях тъй дълго, че сърцето -

бяла роза в мен

порозовя.

Сега е толкова красиво и не мога да го спра.

''Когато най-боли, аз трябва да ви пея -

за да ви кажа, че умирам от любов:

на този свят, макар и лош - оставам длъжна...''